Какво научаваме от миазмите?

0 0 0 0 0
Чрез моделирането на околната среда до степен, когато е изцяло неестествена, човекът е създал определени ситуации: военни проблеми, индустриализиране, пренаселване, политически конфликти и т.н. За да оцелее в тези ситуации, човекът е създал съответните подходящи за това състояния, въпреки промяната в ситуацията – тогава човекът има делюзия, вече не се намира в реалността. За да намали тази делюзия, която сама по себе си е стрес, тялото „приема“ болестите, които най-добре я „изживяват“ . След като това стане, човекът може да се приеме, приема го също и обществото, тъй като неговото поведение вече не е толкова ненормално, вземайки предвид болестта му.
Тази болест е следствие на изградена вътрешна податливост. Товава са казали майсторите по различни начини. Стюарт Клоуз говори за „удоволетворяване на податливостта“, докато Кент казва, че „бактериите са резултатът, а не причината на болестта“. Човекът, който вътрешно е разрушителен и жесток ще се разболее от сифилис, разрушителната и жестока болест. Ние класифицираме тези вътрешни състояния като миазми.
Както беше споменато по-рано, състоянията се развиват в отговор на ситуацята. Честота на всяка болест може да бъде пряко отнесена до ситуациите, които я извикват. Причината за рака е нагласата за рак, така както причината за туберкулозата е нагласата за това състояние. Хората от нисшата каста (хариджан) в Индия са били третирани като прокажени – не им било позволено да използва съшия източник на вода, да влизат в къщата на човек от висшата каста и т.н. При такава ситуация не е чудно, че това са били хората с най-голяма вероятност да развият проказа.
     Нагласата на ума се проявява в тялото. След като това веднъж стане ясно, няма смисъл да се чудим какво се случва, когато болеста ‘поканена“ от тялото, бива премахната чрез лечение без основното чувство да бъде променено по някакъв начин. Такъв е случаят с антибиотиците и аз мисля, че увеличаващият се брой случаи на нови патологии и болести е само израз на тялото в опита си да замести старата („излекуваната“) болест с друга, която да запълни празнотата. Заместителят може да бъде по-малко подходящ за състоянието и резултатът е влошаване в общото състояние на пациента – нещо, което наричаме подтискане.
     Докато вредните последствия от едно едностранчиво лечение понякога веднага стават очевидни, главните резултати се виждат в дългосрочен план. В днешно време на Запад срешаме все повече упорити и нелечими състояния, които заместват старите чисто инфекциозни болести –  широко разпространени са автоимунните заболявания, ракът и др. Тревожното е, че тенденциите показват как тези състояния, характеризиращи до скоро третата възраст, сега се изявяват при млади хора с нарастваща честота. Бих казал, че това трябваше да се очква. Какъв друг изход би могъл да съществува, когато ние отстраняваме сифиличната зараза без да отстраним сифилиса в ума на човека? Деструктивният ум кани деструктивността, било  под формата на сифилис или СПИН – последното за мен не е нищо по-различно от сифилис под друга маска.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *